Вторият том на „Опера и природа“ от академик Пламен Карталов, създател и диригент на Софийската опера и балет, излиза на бял свят благодарение на издателство „Изток запад“. Това тритомно издание е уникално по своята същност, тъй като събира в себе си богатство от оперни спектакли, реализирани в природни и исторически забележителности, превръщайки ги в сцени за класическото изкуство. В него се проследява развитието на концепцията за съчетаване на операта с природната красота и културното наследство на България, като се акцентира върху спектаклите, реализирани в над четиридесет различни пространства през последните повече от четири десетилетия.

Вторият том на „Опера и природа“ от академик Пламен Карталов, създател и диригент на Софийската опера и балет, излиза на бял свят благодарение на издателство „Изток запад“. Това тритомно издание е уникално по своята същност, тъй като събира в себе си богатство от оперни спектакли, реализирани в природни и исторически забележителности, превръщайки ги в сцени за класическото изкуство. В него се проследява развитието на концепцията за съчетаване на операта с природната красота и културното наследство на България, като се акцентира върху спектаклите, реализирани в над четиридесет различни пространства през последните повече от четири десетилетия.

Вторият том е посветен на постановките, реализирани в уникални природни и културни обекти като Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея във Видин, крепостта „Баба Вида“, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „Бояна“ и късноантичната крепост „Цари Мали град“. Тези спектакли не само съчетават изкуството с природната среда, но и създават нови културни хоризонти, привличайки публика както от България, така и от чужбина. Премиерата на първите два тома ще се състои на 14 октомври в Българската академия на науките, като по време на събитието ще бъдат излъчени и видео фрагменти от спектаклите.

Акад. Пламен Карталов е известен с това, че превръща природата в сцена за опера, като използва необичайни пространства, които придават ново измерение на класическото изкуство. Пример за това е постановката на „Летящият холандец“ в пещерата Магура, която съчетава древните рисунки с музиката на Вагнер, създавайки синтез между човешкия глас и вечността на скалите. Тази идея за съчетаване на природата и операта е не само иновативна, но и вдъхновяваща, като създава нови културни модели и стимулира развитието на културен туризъм в България.

Постановките на открито, реализирани под ръководството на Карталов, се отличават с това, че променят традиционното разбиране за операта като елитарно и затворено в театрални сгради изкуство. Те превръщат сцената в живо пространство, достъпно за широката публика, като същевременно съхраняват и подчертават културното и историческото наследство на България. Този подход създава нова символика и възможности за развитие на културния туризъм, като привлича международни туристи и медийно внимание към региона.

Като един от най-значимите български режисьори и мениджъри в сферата на операта, Пламен Карталов е утвърдил името си не само в България, но и в Европа, САЩ, Япония, Австралия, Африка и Бразилия. Той е инициатор и реализатор на фестивала „Опера на върховете – Белоградчишки скали“, който съчетава класическото сценично изкуство с природната величественост на българските скали. Този проект не е просто художествена инициатива, а модел за развитие на културен туризъм, който активира икономиката на региона и привлича международна публика.

През 2016 година Карталов реализира амбициозна идея за създаване на сцени в нестандартна среда, като построява сцена в първия двор на крепостта Белоградчик, използвайки естествените скални образувания като декор. В продължение на девет години Софийската опера и балет реализира спектакли като „Аида“, „Турандот“, „Набуко“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Медея“, „Пепеляшка“, „Кармина Бурана“, „Лебедово езеро“ и „Мама Миа!“. Въпреки че през 2025 година Софийската опера официално се оттегля от фестивала, инициативата оставя траен отпечатък върху културната сцена в България и доказва потенциала на откритите сцени като двигатели за развитие на културния и социален живот.

Историята на тези постановки, както и тяхната реализация, е подробно представена в първия том на „Опера и природа“, който излезе през април 2023 година. Той проследява развитието на идеята за съчетаване на операта с природата, като включва снимки, професионални рецензии и материали за спектаклите, реализирани в различни български градове и обекти като Царевец, площад „Александър Батенберг“, парк „Военна академия Георги Сава Раковски“ и площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Този труд е ценен източник за изследователи и любители на сценичните изкуства, които искат да разберат как природата и културното наследство могат да се обединят в едно хармонично цяло.

Карталов не само създава нови сценични пространства, но и утвърждава България като място, където изкуството и природата се срещат в хармония, създавайки уникални културни събития, които имат и икономическо значение за региона. Той доказва, че върховете на изкуството не са недостижими, а се изграждат с труд, талант и визия, като създават нови модели за развитие на културния живот и туризма в България.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.